Във финалния брой за 2023 г. събираме впечатленията, мислите, безпокойствата и надеждите на хора, едновременно част от различни сфери и общности, активни в професиите си през годината и внимателни наблюдатели на заобикалящата ни реалност.
Маргарита Стойкова е на 19 години и вече направи впечатляващо силен дебют в игралното кино с главната роля във филма на Яна Титова “Диада“, който ѝ донесе награда за водеща женска роля от фестивала “Златна роза“ и оглави българския боксофис още в първата си седмица на голям екран
Голямата лична трансформация
Общуването с нови хора. Благодарение на “Диада” и на това, че вече живея в София, успях да създам толкова различни контакти с хора на моята възраст, но и не само, което пък е толкова яко… Чувствам се добре сред по-големите, уча се от тях, вдъхновявам се от тях и така, като гледам, на тях също им харесва.
Кадър от филма „Диада“, фотограф: Светослав Стоянов
Събитието, което мнозина пропуснаха
Присъствах на снимките на документалния филм “Детство 2.0” с продуценти NO BLINK. Александър Алексиев ме беше извикал на терен, тъй като знам руски език, а те снимаха хората от Украйна, които бяха се установили тук в последната година. Беше толкова вълнуващо и някак искрено, но мисля, че този филм не успя да се докосне до всички. Ще се радвам, ако все пак се случи.
Желаната промяна на 2024 г.
Не искам нищо да се променя. Щастлива съм с хората, които ме заобикалят. Щастлива съм с работата, която толкова силно обичам. Щастлива съм с всеки изминал ден все повече. И съм благодарна за това, което имам. Ако нещо се променя, си пожелавам да е спонтанно, вълнуващо, неочаквано и леко предизвикателно!
Трайните отпечатъци
Книгите: Автобиографията на Уил Смит, “Любовта трае три години” на Фредерик Бегбеде и една книга, която остава фаворитът ми за тази година “Смях и сълзи –Стоянка Мутафова” от Милена Нейова.
Филми: Напоследък съм доста в европейското кино, просто професията го изисква, но гледах един италиaнски филм, който доста ме преобърна – “Колибрито”, с режисьор Франческа Арчибуги. Също и “Убийците на цветната луна” на Мартин Скорсезе – за мен беше феноменален.
Сериалът завинаги ще си остане неповторимият “Приятели“. Всяка година по няколко пъти.
Музика: Последните няколко месеца on repeat ми е един албум на не толкова известен български изпълнител, който така ми е заседнал с музиката си, че просто няма ден, в който да не изслушам една “Идилия” (името на албума), а изпълнителят е Joy. Другият албум, който не мога да спра да слушам, е “Вода и вино” на So Called Crew.
Неочаквана посока
Тази година за първи път отидох на палатки през лятото. Е, това си беше преоткриване. Тези диви български плажове, за които никой дори не подозира, тe зареждат толкова много. А фактът, че няма къде да си заредиш телефона, е още по-як. Нямам търпение да се върна там другото лято.
Новият полезен навик
Да пиша. Да изразявам, да планирам подредено и да успявам да правя баланс на деня си само чрез един тефтер. Надявам се, че това ще остане и за много години напред. Имам и Google Calendar, но пък друго си е да се върнеш след няколко години в този тефтер и да видиш спомени…
Още от Маргарита Стойкова в Инстаграм @margarita_stoykova
Виж още от годината на:
Режисьорът и актьорът за актуалните теми, които можем да открием в древногръцката трагедия на Еврипид
Проектът “Граници / Σύνορα“ на организацията The Artist At Play разменя местата на двайсет млади артисти от България и Гърция – две близки, но недостатъчно познати сцени чрез обмен, който започва от изложба, но не свършва с нея
Как Гърция трансформира старите си фабрики в места за съвременно изкуство, музика и култура
