Годината на Галин Попов
Във финалния брой за 2023 г. събираме впечатленията, мислите, безпокойствата и надеждите на хора, едновременно част от различни сфери и общности, активни в професиите си през годината и внимателни наблюдатели на заобикалящата ни реалност.
Галин Попов е съосновател на културния център ТАМ и годишния фестивал “48 часа Варуша Юг” във Велико Търново.
Добрата новина: Габрово
Отварянето на Центъра Кристо и Жан-Клод е повод да се реализират процеси, които отдавна не са се случвали в български контекст. Една нова културна институция се появява от творчеството на двама влюбени художници и дава възможност за по-добре синхронизирана работа между местна власт, частни организации, културни мениджъри, артисти, архитекти и държава. И всичко това на фона на многостиловата архитектура и красивия Балкан комбинация, която всеки попаднал в Габрово ще усети. Това е чудо, за което е хубаво да се говори.
Център Кристо и Жан-Клод, Габрово снимка: Боряна Пандова
Микрокосмосът на Търново
Беше успешна година за нас. През януари ТаМ отвори врати за регулярни събития, след като две години те бяха нередовни покрай пандемията и преместването от старата на новата ни локация. През лятото започна инициативата Iatrus Residency Program, в която всеки месец гостуват международни артисти, а през август се проведе отново фестивалът “48 часа Варуша Юг”.
През 2023 г. нещо се скъса
От друга страна, наскоро видях публикацията на Тодора Радева от “Прочети София”, на която беше ударен печат “без подкрепата на НФК“ и ми стана много тъжно. По време на пандемията държавата даде знак, че разчита на свободно практикуващите артисти и частните културни организации за развитие на културната среда. Отвориха се структурни програми за покачване на капацитета на тези организации, разшириха се артистичните дейности. През 2023 г. се оказа, че един цял работещ сектор изведнъж отново не е приоритет. Липсата на адекватен бюджет остави много доказани артисти и организации да се спасяват сами. Надявам се, равносметката в края на годината да доведе до по-добро планиране през 2024 г.
ТАМ, Велико Търново
Откритията
“Дунава“ – малък кораб-ресторант, закотвен на крайречната алея във Видин. Art house в Шкодра, Албания, проект на Адриан и Мелиса Пачи, които през 2015 г. отварят дома си и го превръщат в място за изложби и срещи. Атанасовското езеро в Бургас, където водата е розова и солена, а самото езеро е дом на колония фламингота и други защитени видове. Ивановските скални църкви в района на Русенски Лом, в които има стенописи от XIII век. Там може да видим и една различна “Тайна вечеря”: апостолите са насядали в кръг, Исус е в единия край на масата, а не в средата, както сме свикнали да го възприемаме от картината на Леонардо да Винчи.
Атанасовското езеро, фотограф: Георги Величков
Нуждата от различна перспектива
Когато прекаля с Facebook, оставям телефона и почвам да си представям как се издигам нагоре над града, над страната, над континента и така, докато стигна една такава перспектива, в която Земята се вижда като малка въртяща се сфера. Тогава разбирам, че в по-голямата част от времето си се терзаем за неща, които не са толкова съществени.
Значението на добрия тон
Иска ми се да има повече дипломатичност в публичното говорене. Скоро присъствах на среща-разговор с Ана Димова, която преведе на български книгата “Езикът на Третия райх” на Виктор Клемперер, анализ върху ролята на езика по това време. Тя говори за силата на думите и как те влияят на живота ни. В зависимост от това как ги използваме – към по-добро или към по-лошо. Не знам доколко това е възможно, но добрият тон е първата стъпка към по-добро.
Виж още от годината на: