Няколко музиканти, организатори на фестивали и концерти, както и музикални журналисти, които движат родната джаз сцена напред, разказват какъв е джазът днес, каква е публиката му, къде го откриват, и кои са концертите, от които се зареждат с нови сили
Испанският саксофонист Арнау Гарофе Фарас вече десетилетие живее в България, след като следва в Барселона и Ротердам. В основата е на “Арнау Гарофе Квартет”, а през годините е член на Биг бенда на БНР, “Йо-Йо Бенд“ на Христо Йоцов и Михаил Йосифов, Ritmos Negros и работи с много български, румънски и македонски музиканти. Дебютния му албум “Frantik Zen“ (2023) може да чуете онлайн, а Арнау Гарофе Квартет – на живо на 8 август в третото издание на Plovdiv Jazz Summer в Лятно кино “Орфей“, както и на 17 август на “Джаз в Бургас” в ЕЦ “Флора”.
Какви са днес предизвикателствата или предимствата да създавате и изпълнявате джаз?
Едно от най големите предизвикателства като джаз изпълнител е, че в настоящето джаз музика може да означава много неща и няма определена стилистика. Щом основите на джаза излизат от импровизация върху една мелодия, това го прави гъвкав и способен да се влияе от много стилове. Като импровизатори ние трябва да можем да свирим върху различни “grooves”, а това означава, че трябва са сме подготовени за всякаква музикална обстановка.
Създаването на нова музика в този неопределен стил вече е личен избор. Например моят дебютен проект “Franktik Zen” има много вдъхновение от съвременния фънк и поп, но едновременно свиря и аранжирам музика за групата The Oldie Goldies, където се фокусираме най-вече в стария суинг от 20-те и 30-те години на миналия век.
Колко зависими или свободни се чувствате от традициите в жанра?
Според мен да си съвременен джаз музикант означава хем да знаеш традицията на Ню Орлийнс, диксиленд, суйнг, бибоп, free jazz, хем да си отворен към нови и посъвремени стилове като фънк, R&B, world music, електроника. Да можеш да се адаптираш, да изпълняваш и да импровизираш по различни начини и жанрове. Красотата на импровизацията е да се опитваш да намериш свободата и едновременно да си вътре в една рамка, независимо дали говорим за парче, мелодия или стил.
Как и къде усещате публиката си най-близко?
Когато свириш на голяма сцена или на фестивал пред много хора, можеш да усетиш много енергия от публиката. Колкото по-голяма е публиката обаче, толкова по-вероятно е да е отдалечена. В малки места като клубовете тя е много по-близо до музикантите и се създава интимност, което аз лично много ценя. Обичам и двете, защото настроението е различно и това те кара да свириш по различен начин.
Какво прави един концерт успешен или удовлетворителен?
Според мен най-важният фактор е музикантите да се забавляват на сцена. При професионалистите се приема за даденост, че музиката ще бъде добре свирена, че това е нашата работа. Ако освен това се и радваме и забавляваме, можем да добавим и онова вълшебство, което превръща музиката на живо не просто в концерт, а в преживяване.
Кои са местата, на които слушате музика на живо най-често?
Обичам, когато имам възможност, да присъствам на различни концерти, особено с музика, която е съвсем различна от тази, която свиря. Но ако отивам да слушам джаз, аз лично обичам малките клубове, където да седна близо до сцената, за да мога да гледам и да се опитам да вляза в настроението и взаимоотношението между музикантите.
Какви са най-актуалните Ви музикални вдъхновенияили последните Ви открития в жанра?
Откакто музика се слуша най-вече в стрийминг платформи, има прекалено много нова информация и понякога е трудно да се следва всичко. Скоро открих банди и артисти в съвременния фънк/фюжън стил както Louis Cole, MonoNeon, Thundercat, Butcher Brown… А в джаз жанра съм голям фен на Chris Potter, Bob Mintzer, Troy Roberts, Brecker Bros., Yellowjackets някак си не мога да спра да ги слушам.
Как се информирате какво се случва на сцената?
В нашата среда всичко (или почти всичко) се знае. България е малка държава и в музикалната общност общо взето всички се познаваме. И не говоря само за джаз изпълнителни. Тук включвам от класически до рок музиканти. Заради тази тясна свързаност социалните мрежи все още остават място, от което да разбереш какво се случва на музикалната сцена.
Дебютният албум на Arnau Garrofé Farràs – “Frantik Zen“(2023) е онлайн, както и на CD. Арнау Гарофе Квартет свири на 8 август в третото издание на Plovdiv Jazz Summer в Лятно кино “Орфей“, както и на 17 август на “Джаз в Бургас” в ЕЦ “Флора”.
Защо прикриването на самоличността и лицето е основополагащ елемент от създаването на музика за някои артисти и какви са мотивите за това на “Пистамашина“ и MANASYt