Няколко музиканти, организатори на фестивали и концерти, както и музикални журналисти, които движат родната джаз сцена напред, разказват какъв е джазът днес, каква е публиката му, къде го откриват, и кои са концертите, от които се зареждат с нови сили
Димитър Бодуров е базиран в Амстердам пианист, композитор и продуцент с автентичен музикален почерк, който комбинира стабилна основа в джаз импровизациите и класическите композиции с любовта му към фолклора и електронната музика. Основател е на лейбъла Optomusic, а от 2013 г. е организатор на Radar Festival Beyond Music във Варна.
Днес джазът е… каквото винаги е бил – промяна! В същността си той е комбинация от африкански блус и класическа хармония. През годините стилът абсорбира други стилове и взима различни форми и разклонения като кубински джаз, боса нова, рок джаз и т.н. Днес той търси съвременното си звучене в колаборации с хип-хоп, електроника и световен фолклор.
Какво е специфичното при организирането на събитие с джаз изпълнители в сравнение с други жанрове?
Джазът предполага повече свобода в израза и отношението. Radar определено не е джаз фестивал, макар че духът на джаза присъства много осезаемо. Но може би най характерното за джаза е импровизацията, което е и обединяващото и с електронна музика например. Radar търси точно такива проекти, в които инвенцията е на преден план.
Как си обяснявате интересът към джаза и устойчивостта му особено при фестивалите при липсата на пълнокръвна джаз сцена у нас и сравнително малкото места, на които той може да се слуша?
В последните няколко години джаз фестивалите в България се увеличиха и джазът сякаш води класацията дори в сравнение с други стилове като поп, класическа музика, рок и попфолк. Що се отнася до джаз сцената, да, тя е малка, но имам наблюдение, че дори е поустойчива от другите стилове. Наистина интересен феномен.
Какви хора слушат джаз днес в България, различна ли е публиката в сравнение с други жанрове, или има някои интересни пресечни точки?
Джазът може да бъде доста комплексна музика и това предполага различна сетивност, която според мен остава присъща на по-възрастната и по-зряла аудитория, може би на възраст между 30 и 60 години. Това е същата публика, която би харесала както класически концерти, така и електронни например. Бих казал, публика с по-широки интереси.
Концерт, който сте организирали, и винаги ще си спомняте като особено и ключово за следващите ви идеи постижение?
За мен лично това беше проектът “Рефлектор“, в който участвах като композитор, пианист и продуцент. Премиерата се състоя през 2021 г., като в него бе засегната темата за пандемията, за преживяванията ни, за сблъсъка от истини и мнения. И понеже представянето се състоя по време на пандемията, разказът се превърна в нещо като риалити шоу. Беше като социален експеримент.
Ако имахте неизчерпаеми възможности и избор, кого бихте поканили веднага?
Бих инициирал нови колаборации с неочаквани имена. Както и бих провокирал българските музиканти към повече автентичност и смели идеи. Ако трябва да посоча имена: Маркис Хил, Крег Тейбърн, Руочи Курокава, Марина Херлоп и много други.
Какви са днес предизвикателствата или предимствата да създавате и изпълнявате джаз?
Опасявам се, че предизвикателствата са повече от предимствата. Но в крайна сметка намирам за предимство, че правя това, което обичам, и това ми дава сила да преодолявам предизвикателствата в ежедневието.
Колко зависими или свободни се чувствате от традициите в жанра?
Всеки е повлиян от това, което е учил и което ни е формирало като знание и мироглед. Познанието на традициите за мен е основно, но те са, за да ни насърчат да търсим собствения си глас. В това именно е свободата на творението.
Какви са най-актуалните ви музикални вдъхновения, последните ви открития?
Domi & JD Beck са доста впечетляващи, макар и за кратко. Наскоро открих музиката на Лионел Луеке, наистина прекрасен музикант. Намирам музиката на Стив Лиймън за провокираща, но и не много достъпна. Също и един негов съмишленик и страхотен барабанист и композитор – Тайшон Сори.
Кои са местата, на които слушате музика на живо най-често
Малки концертни зали и клубове. Не обичам масовите събития. Търся баланса на приятно пълна зала, в която все още има някаква интимност. Може би това е и формата на Radar. Програмата е разнообразна и даваме възможност на всеки да открие нещо лично.
Единадесетото издание на Radar Festival Beyond Music е от 2 до 4 август във Варна. Най-новият аудио-визуален проект “Decagon” с композиции на Димитър Бодуров и участието на сопран, музиканти и визия от Петко Танчев е част от програмата. Повече на optomusic.bandcamp.com и dimitarbodurov.com.
Защо прикриването на самоличността и лицето е основополагащ елемент от създаването на музика за някои артисти и какви са мотивите за това на “Пистамашина“ и MANASYt